САМОПОЖЀРТВУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Самопожертвам се; себепожертвувам се. – В саможертвата е смисълът на човешкия живот. Ето, аз съм готов да се самопожертвувам. К. Петканов, В, 203. Христо Ботев не само проповядва, писа, популяризира идеята за българското освободително движение. Той се самопожертвува за него. ТНУ, 1926, 2.